Кариесът продължава да е най-сериозният зъбен проблем

Възможно ли е да се предотврати развитието на кариес? Този въпрос си задават както стоматолози, такак и пациенти. Отговорът може да се търси в едва когато се разбере природата на бактериалните биофилми.

Без познаването на същността на тези съобщества от микроорганизми денталните продукти по лавиците в аптеките, които обещавата тотално предпазване на зъбите и по-бяла и секси усмивка, не могат да предотвратят развитието на кариес.

В началото на 20 век се открива, че зъбният емайл деминерализира под влиянието на зъбната плака, която е желатинозна бактериална маса. По-късно се доказва, че тази деминерализация е резултат от разтварянето на калциевите и фосфатни соли от структурата на зъбния емайл под влиянието на млечната киселина. Тези две открития водят до определянето на кариеса като патогенно-специфична болест предизвиквана от стрептококи мутанс и лактобацили. През 80-те години на 20 в. научни изследвания откриват пряка връзка между развитието на кариес и високите нива на стрептококи мутанс и лактобацили. Децата с високи нива на бактерии в оралната флора развиват много повече кариеси от деца с по-ниски нова. Скорошните излсевдавния определят кариеса като бактериална инфекция от тези два основни патогена. Тази бактериална инфекция се предава най-често и лесно между членовете на семейството.  

В средата на 20 в. започва диагностицирането на предразположеността към развитието на кариес. Това се извършва чрез извилчане на стриптококи мутанс от слюнката и измерване на бактериалните колонии в зъбната плака. На пазара се появяват флуорни и хлорхексидин води за  изплакване. В чисто лабораторни условия резултатите са обещаващи, но в стоматологичните практики, ефектът не е същият. Пациентите продъжават да развиват кариес, въпреки усилията. Така теорията за плаката като единствен причинител на кариес не издържа теста на реалността.

През 90-те години на миналото столетие към зъбния кариес се поглежда през през моделите за оценка на риска от кариес. Този нов поглед разклаща основите на традиционния подход за механично отстраняване на кариеса. Много специалисти и учени предлагат съсвсем  различен подход, а именно третирането на кариеса като инфекция с терапевтичен подход.

През 21 в. чрез изследвания се доказва че кариесът е многофакторно заболяване. Но все още се счита, че е достатъчно пациентът просто да си мие зъбите, да ги почиства с дентален конец; изплаква устата си с вода за уста; да поддържа диета и да спре да пуши и др. В крайна сметка това не променя реалността.

Но денс се въвежда принципа на минимално инвазивна стоматология, при която оценката на риска от кариес е поставен в основата на лечението на това заболяване. В своето изключително изследване Джон Федърстоун доказва, че прилагането на оценка на риска от кариес и прилагането на терапевтичен метод на лечение вместо традиционния подход на механичо отстраняване на кариеса. Терапевтичният подход включва една цялостна оценка на нивото на патогенните бактерии и тяхното лечение, а не просто да отчита наличието или не на кариес. Това е изсиква от същността на кариеса, който последните изследвания определят като многофакторана, преносима бактериална инфекция, която може да бъде третирана и спряна с многофакторен и антимикробилогичен подход.

Най-новите изследвания показват, че трябва да се контролира биофилма на устната кухина. Когатоо условията в устата благоприятстват развитието на патогенните бактерии се повишава рискът от развитието на кариес.